За книгата: година / Той живееше във вълшебното царство на сезоните и дойде в света на хората, когато настъпи есента. Той пееше приспивни песни на земята и дърветата, убеждаваше ги да хвърлят листата си в навечерието на студеното време и летеше в небето на крилете на собствения си вятър заедно с пернатите си приятели. Духът на есента - Падащите листа, най-красивото от кралските създания, носеше безстрастна маска на лицето си почти хиляда години и криеше болката си, тайната си от всички, мечтаейки само за свобода. Сърцето на човека беше разбито, надеждите му отдавна бяха угаснали, той отдавна беше изгубил вяра, че може да изкупи стария си тежък грях - и това бреме тежеше и тровеше цялото му безсмъртно съществуване, докато машинациите на провидението не му дадоха шанс да поправи грешките си.